Още нещо за спининговите въдици (част 3)

"Power" ("Мощност", понякога означаван и като "Weight").

Характеристика, в широк план носеща информация относно това, за какъв риболов е предназначена въдицата и пряко кореспондиращ с тегловния диапазон на използваните примамки – т. нар. "тest" (тест), който ще бъде разгледан малко по-късно. Някои производители определят този показател като дадено усилие, което предизвиква определено огъване на пръчката, а други – като усилието, което би могла да понесе пръчката. Според своята мощност, въдиците могат да бъдат разделени в следните категории:

Абревиатура	Международно означение	Българско означение
UL	ULTRA LIGHT	УЛТРА ЛЕКА
L	LIGHT	ЛЕКА
ML	MEDIUM LIGHT	СРЕДНО ЛЕКА
M	MEDIUM	СРЕДНО
MH	MEDIUM HEAVY	СРЕДНО ТЕЖКА
H	HEAVY	ТЕЖКА
U(X)H	ULTRA(EXTRA) HEAVY	УЛТРА(ЕКСТРА) ТЕЖКА

  Както е видно от таблицата, у нас е наложено стандартното международно означение. Освен тези основни групи, се срещат и техни разновидности, особено сред японските производители – XUL (Extra Ultra Light), SUL (Super Ultra Light), LL (Light Light), LLL, XXUL, но горепосочените са основните. Пак по японските стандарти, въдиците се делят и на такива за течаща вода ("Stream") и затворени водоеми ("Area"). И въпреки че сегментацията е основана по-скоро на база на строя и акцията на бланката, позволявам си да я упомена тук, поради взаимовръзката й с тази характеристика.

"Тest" ("Тест")

Показател, определящ тегловния диапазон на примамките, с които е разчетено да работи оптимално пръчката. Прието е да се означава с минимална и максимална цифрови стойности. При повърхностен поглед можем да останем с впечатление, че в заключения между тях интервал, тя функционира еднакво добре, но в действителност има цял ред фактори, които дават своето отражение върху строго фиксираните на пръв поглед числа. Най-напред трябва да дадем дефиниция на понятието "оптимална работа", за което споменахме по-горе. Под такава се разбира не само изхвърлянето на примамката на дистанция, но и последващото й пълноценно водене (в случай, че е воблер - да му придаваме определена игра; ако става дума за джиг – да сме състояние да го отлепим от дъното, а не просто да го влачим по него и т.н.), с подобаващо усещане.Долната граница е тази най-ниска тегловна стойност, при която въдицата е в състояние да работи както е заложено, като съвкупност от замятане, последващо водене на примамката и чувствителност. Или, ако цитираме известния руски спинингист А. Вьюнов, "това е минималното комфортно значение, при което въдицата вече е в състояние да покаже своите заложени от производителя възможности". Както се подразбира, горната граница на теста е максималната маса, с която въдицата е в състояние отново да се справи добре, пак като сбор от изредените по-горе изисквания. В този край няма проблем с чувствителността, за сметка на воденето на това, което сме закачили на края на кордата, а нерядко – и със замятането му. Обикновено "най-спокойно" е поведението на пръчката около средата на теста – тук с лекота запращаме надалеч примамката, знаем какво точно става с нея, управляваме я без напрежение и усещаме, че въдицата работи без да се "мъчи". Както сочи практиката, в действителност нещата са доста по-размити. Обикновено реалните показатели се разминават в някаква степен със заявените, като при откровено евтините пръчки тези разлики може да са драстични. Нерядко "истинския" тест е по-висок от заявения, като своеобразна застраховка от страна на производителя, срещу "своеволия" от страна на потребителите. В този случай последният се изненадва от скритите възможности на деликатното му (уж) пособие, което е в състояние да се справи с определено силови примамки. Тази ситуация е особено често срещана при американските фирми и се дължи на безкомпромисното им гаранционно обслужване, съчетано с неглежираното отношение на ползвателите към такъма. В друг случай риболовец, закупил пръчка със „страховит” тест установява, че тя просто не е в състояние да се справи с примамките, на които той възлага толкова надежди … При японските продукти имаме доста по-точно съвпадение между реална и номинална стойност, а нерядко в процеса на използване става ясно, че те са леко изместени надолу – въдицата се справя безукорно с по-леки тежести (като съвкупно определение) от долната граница, но около горната се усеща, че "изнемогва". Кои са по-добри, едва ли някой може да определи еднозначно – и двата "лагера" имат своите почитатели. Привържениците на японските продукти намират американските за груби и недодялани, от другата страна ги контрират с аргумента, че японските били еди какви си. Според мен, хубаво е човек да разполага и с едните, и с другите, за да може сам да направи паралел между тях, дори и субективен. И в заключение нека преминем към чисто практическите аспекти на въпроса. В Европа се използват метрични мерни единици по системата "СИ" – грамове, а в САЩ и Великобритания – приетата т.нар. "Британска (или още "Имперска") система", като теглото се изразява в части от унцията (ounce, Оz) - 28.35 гр. Част от японските фирми използват метрични означения, а други – британските - като няма определена систематизация. В долната таблица са изложени най-популярните тестове, съгласно двата стандарта (като величините са в известна степен условни, защото варират при отделните производители), както следва:

Абревиатура	Британско означение, oz.	Метрично означение, гр.
UL	1/64 - 3/16	0.44 - 5.32
	1/32 - 3/16	0.89 - 5.32
L	1/16 - 1/4	1.77 - 7.09
	1/16 - 3/8	1.77 - 10.63
ML	1/8 - 3/8	3.54 - 10.63
M	3/16 - 5/8	5.32 - 17.72
MH	3/8 - 3/4	10.63 - 21.26
H	1/2 - 1	14.18 – 28.35
	1/2 - 1 ½	14.18 - 42,53
U(X)H	1 - 2	28.35 - 56.70
	1 ½ - 3	42.53 - 85.05

Всички варианти едва ли могат да бъдат посочени, а не е и нужно, тъй като с елементарно пресмятане човек би могъл да ги трансформира в понятен вид, много по-важно е да осъзнае тяхното значение. Като оставим настрана масовото заместване на понятието "тест" с "акция", у нас се наблюдава тенденция към презастраховане и използване на въдици, работещи в ненужно големи тегловни диапазони. За болшинството български спинингисти стандартният "универсален" тест е скрит в сакралните цифри 10-30, 15-45, 20-60, които са се превърнали в своеобразна мантра, постоянно циркулираща във виртуалното пространство.Използването на подобни въдици не само убива удоволствието от риболова, но дори може да бъде предпоставка за счупването им, поради по-големите усилия, които упражнява риболовецът, за да заметне една несъобразено лека примамка. Не съм противник на тежките въдици – обективни обстоятелства оправдават съществуването им, но каква е рационалната обосновка да ползваш за кефал и костур стандартен такъм от 15-40 или 20-40 грама, само защото "големия удря веднъж в живота"… В обобщение ще кажем, че правилното подбиране на теста е от съществено значение за успешния риболов. В случай, че не сме залитали по прекалени презастрахования или пък "финосвания", можем да разчитаме, че ще извлечем максимално удоволствие от него.

"Line" (Линия).

Показател, даващ информация относно това, за работа с влакна с каква издържливост е разчетена въдицата. Понякога бива определян и като "тест по линия". Подобно на тегловния тест, се посочва като числов интервал. Обикновено се изразява в либри (lb), като една либра се равнява на 0.454 кг. Хубаво е да не го превишаваме, защото, използвайки влакна с по-голяма здравина и регулирайки аванса на макарата по тях, напълно реално и неочаквано можем да претоварим и счупим въдицата. Въпреки това обаче, четох изразено мнение от известния руски спинингист Алексей Шанин, който споделя, че обикновено използвал брейдове със здравина, превишаваща с една трета максималната, особено при усложнен риболов, в места с висока степен на обрастналост и подводни препятствия, без при това да е чупил никога пръчка. Оставям го без коментар – спинингист от неговата класа без съмнение знае прекрасно за какво става дума и има своите оправдани съображения. От своя страна, използването на по-тънки влакна от заявените (с цел пазене на такъма) също не е препоръчително, защото това е сериозна предпоставка за изпускане на риби и загуба на примамки, понеже работата на въдицата на практика е ограничена до стойността на силата, необходима за скъсване на линията.

"Length" (Дължина).

Първото нещо, което разбираме, щом погледнем една въдица, дори без да я докоснем. За разлика от другите "потайни реквизити", които определят характеристиките и поведението й, сме в състояние да усетим единствено практически, само с бегъл поглед можем да получим реална информация най-малко за това, дали пръчката е дълга или къса, колкото и елементарно да звучи. От една страна голямата дължина е фактор, благоприятстващ замятането на дистанция (въпреки че в случая има редица условности, подчинени на строя на въдицата, разпределението на водачите, линията, изхвърляната маса и т.н., които са не по-малко важни и би било грешно да поставим равенство между дълга въдица и разстояние просто така), но същевременно затруднява придаването на игра на примамките, така популярно като "анимиране" и "туичинг", характерни особено за воблерите. Освен това, по-голямата дължина е пряко свързана и с по-голяма маса, поради повечето вложен материал. Същевременно, дължината на въдицата е изключително важен елемент от цялостния контрол върху линията и уловената риба, особено ако ловим такава в сложни условия, като например силно обрасли водеми, с подводни препятствия, силно течение, от висок бряг и др., още повече, ако става дума за голям екземпляр. Риболовът обаче може да се превърне в тягостно занимание, ако сме избрали прекалено дълга въдица, а около и над нас има прекалено много клони и растителност. Дължините на спининговите въдици варират в диапазона 1.50–3.30 и дори повече метра, като най-популярни са тези от 1.80 до 2.70 м. В Европа (без Великобритания) означенията се изразяват в метри, докато в САЩ се използва британската система, и по-точно футове (feet – ft), като един фут се равнява на 30.48 см. При японските производители пък се срещат означения и от двата вида. В долната таблица са представени най-разпространените дължини, представени по двата стандарта.

Метрично означение	Британско означение
1.83 м	6'0"
1.98 м	6'6"
2.13 м	7'0"
2.28 м	7'6"
2.44 м	8'0"
2.59 м	8'6"
2.74 м	9'0"
3.05 м	10'0"

Съществуват и по-нестандартни означения, като 5'6", 6'2". 6'3", 8'3", 9'6" и прочие, но в интерес на компактността на материала няма нужда да ги упоменаваме специално – всеки колега може с елементарна математическа "трансформация" да определи необходимата му числова стойност. В общи линии това са всички елементи, определящи в своята съвкупност облика на спининговата въдица. От нас остава "просто" да направим преценка от какво точно се нуждаем за конкретните условия – понякога детински лесно, а друг път подобно търсене се превръща в "синя птица", след която ще тичаме отново и отново. Универсализмът в случая е разбираем, но лош съветник, който по обективни причини често ни оставя "в небрано лозе" и опорочава заниманието ни. От друга страна обаче, по-добре човек да е на реката, с някакъв спининг в ръка, отколкото дълбокомислено втренчен в монитора. Христо Мурджеев Тази страница е разделена на три части: Още нещо за спининговите въдици Още нещо за спининговите въдици (част 2)